Арменска Апостолическа Православна Църква - Сурп Аствадзадзин - Русе

     Нашата църква

 Начало
 Нашата църква 
 Отец Дирайр
 Арменската  Литургия
 Галерия
 Църковно  настоятелство
 Новини
 Съобщения
 Любопитно
 Нашата история
 Контакти
 Полезни връзки
 Дарения
 Търсене  
 Аревиг  



     Календар

Февруари 2019
 
ПВ СЧП С Н
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728



 Организации в Русе

 АБД ХОМ
 Хоменътмен
 Парекордзаган
 ТФ Ахтамар
 АМО Севан
 Читалище



 Полезно











Любопитно




     
Русенска арменска общност
Франси Дердерян
 

Дигин Ахавни, с усмивка на лице си спомня за своите безгрижни и слънчеви детски дни през далечните години, когато Цар Борис III е бил на власт. Нейният разказ започва с носталгична въздишка за многобройната  арменската общност в Русе, безброй бягащи дечурлига из двора на Арменското училище, а край тях техните по-големи братя и сестри – скаути, актьори, танцьори и дори млади политически привърженици.

 

И преди да продължи да разказва за свободното време на арменските младежи, дигин Ахавни, въодушевено си спомня за трите политически партии - „Ташнакцутюн”, „ХОК” и „Хънчак”. Тя разкрива как буйната арменска кръв на младежите се е разпалвала и се е стигало до размирици помежду им. Несъответствията в политическите им възгледи е довеждала до груби сборичквания, които не са се одобрявали от по-възрастните привърженици. Въпреки че, майка й и баща й са били опоненти в своите политически убеждения, те остават силна и задружна коалиция, благодарение на своята любов и арменска принадлежност. Друга организация, която днес е с много голяма значение по това време била все още малка и новосъздадена, но въпреки това е била тъй активна и дейна както и днес. Става дума за позната ни днес благотворителната организация „Парекордзаган”.

 

Но вечерите на младежите не са били свързани само с политика, всяка седмица са се правили различни представления. В двора на училището децата заедно с помощта на своите учители са подреждали дървени дъски, служещи им за сцена и са забавлявали младо и голямо. Друга част от ежедневието на тогавашната младеж са били заниманията им с гимнастика. Имали са специални групи от спортисти, които са показвали различни гимнастически номера, на всяко представление.

 

И като на представление малките малчугани не са оставали извън репертоара на участниците. Дечицата от арменската детска градина пък са дарявали публиката със рецитиране на хубави арменски стихотворения на родния си език. Малчуганите всеки ден се събирали за да играят и весело да припяват. Освен рецитали на свой език, арменците от Русе всяка вечер са се срещали в своя клуб Ереван, където речта, която се е чувала е била най-сладката - майчината.

 

Обширността на арменската общност не се е спирала дори и тогава само в границите на града. Организирането на прословутите „Панагуми” е било известно много отдавна. Много летни, зимни, пролетни и дори есенни лагери са се организирали и то из различните градове.

 

За съжаление настъпва един момент на упадък на арменската общност в Русе. С идването на новата власт, много от арменците се връщат в Армения, а друга заминават за други страни. Така завършват спомените за силната арменска общност на Русе на някогашния скаут Куйр Ахавни.

 




    © 2006 АЦН - Русе