Арменска Апостолическа Православна Църква - Сурп Аствадзадзин - Русе

     Нашата църква

 Начало
 Нашата църква 
 Отец Дирайр
 Арменската  Литургия
 Галерия
 Църковно  настоятелство
 Новини
 Съобщения
 Любопитно
 Нашата история
 Контакти
 Полезни връзки
 Дарения
 Търсене  
 Аревиг  



     Календар

Февруари 2019
 
ПВ СЧП С Н
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728



 Организации в Русе

 АБД ХОМ
 Хоменътмен
 Парекордзаган
 ТФ Ахтамар
 АМО Севан
 Читалище



 Полезно











Любопитно




     
Гомидас (Сохмон Сохомонян)
Франси Дердерян
 

Гомидас, арменският композитор роден под името Сохмон Сохомонян през 1869 в Кутая, Османската Империя. Осиновен е на ранна възраст и е изпратен в Ечмиадзин, духовният център на Арменската Апостолическа Църква, да учи в Семинарията на Геворкиян, където усвоява изкуството на Арменскато литургическо пеене и извърша проучване над Арменскита фолклорна и свещена музика. В края на своето религиозно обучение през 1895, той е ръкоположен за Вартабед (безбрачен свещеник) и приема името Гомидас, в почит на виден църковен писател от 7 век. Между 1893-1896 той основава и оглавява хора на семинарията, и също така публикува том с Арменски фолклорни песни. През 1896 той пътува до Берлин, където по препоръка на Джоузеф Йоаким се записва в частната консерватория на Ричард Шмид и изучава естетика в Университета Фридхелм Вилхелм. Той е един от първите музиковеди, който се присъединява към Международното Музикално Общество основано през 1899 в Берлин.

 

        Гомидас се завръща в Ечмиадзин през 1899 и прекарва 11 години в творческа работа из цялата Османска империя, събирайки и преписвайки Арменски, Кюрдски и Турски танцови мотиви и фолклорни песни и чрез тях той създава Арменския хаз, нотиращата система. През този пeриод той преподава Арменска музика и в Европа, като ръководи хорове, които той основава в Европейски и Средно-Източните градове.

 

        Работата на Гомидас го въвлича в проблеми с църковната йерархия, кoято се отнася много лошо към неговите дейности. През 1910 се премества от Ечмиадзин в Константинопол, един от най-големите центрове на Арменския културен живот. През следващите 5 години той посвещава своята енергия и знания в обучението, и  ръководенето на Aрменския хора „Гусан” в Kонстантинопол, наброяващ над 300 души. Също така се представя като солист и между 1912-1913 записва серии от 78 грамофони записи в Париж.

 

        1915-1917 Геноцида над Арменския народ е началото на трагичния период от живота на Гомидас, който му нанася психическа травма. През април 1915, с други арменски артисти и интелектуалци, Гомидас е арестуван и депортиран извън Империята. Когато Гомидас се измъква от съдбата сполетяла неговите приятели, които са убити, в своето завръщане в Константинопол той намира работата на живота си - ръкописи.

 

        Житейския му път през годините на геноцида са забулени в мистерия, и обстоятелствата около смъртоносното му психическо разтройство през 1919 не са изцяло документирани. Първо е бил е хоспитализиран в Константинопол, а по-късно преместен в Париж, където той прекарва остатъка от своя живот променлив, преминаващ през моменти на проявен и бистър разум и по-дълги дни на разпънат от тотални чувства на хаос.

 

        След 1919 Гомидас не пише музика. Умира през 1935 година в Париж. Следващата година останките му са пренесени в Ереван.

 

 




    © 2006 АЦН - Русе