Комидас, арменският композитор роден под името Сохмон Сохомонян през 1869 в Кутая, Османската Империя. Осиновен е на ранна възраст и е изпратен в Ечмиадзин, духовният център на Арменската Апостолическа Църква, да учи в Семинарията на Геворкиян, където усвоява изкуството на Арменскато литургическо пеене и извърша проучване над Арменскита фолклорна и свещена музика. В края на своето религиозно обучение през 1895, той е ръкоположен за Вартапет (безбрачен свещеник) и приема името Комидас, в почит на виден църковен писател от 7 век. Между 1893-1896 той основава и оглавява хора на семинарията, и също така публикува том с Арменски фолклорни песни. През 1896 той пътува до Берлин, където по препоръка на Джоузеф Йоаким се записва в частната консерватория на Ричард Шмид и изучава естетика в Университета Фридхелм Вилхелм. Той е един от първите музиковеди, който се присъединява към Международното Музикално Общество основано през 1899 в Берлин.

        Комидас се завръща в Ечмиадзин през 1899 и прекарва 11 години в творческа работа из цялата Османска империя, събирайки и преписвайки Арменски, Кюрдски и турски танцови мотиви и фолклорни песни и чрез тях той създава Арменския хаз, нотиращата система. През този пeриод той преподава Арменска музика и в Европа, като ръководи хорове, които той основава в Европейски и Средно-Източните градове.

        Работата на Комидас го въвлича в проблеми с църковната йерархия, кoято се отнася много лошо към неговите дейности. През 1910 се премества от Ечмиадзин в Константинопол, един от най-големите центрове на Арменския културен живот. През следващите 5 години той посвещава своята енергия и знания в обучението, и  ръководенето на Aрменския хора „Гусан” в Kонстантинопол, наброяващ над 300 души. Също така се представя като солист и между 1912-1913 записва серии от 78 грамофони записи в Париж.

        1915-1917 Геноцида над Арменския народ е началото на трагичния период от живота на Комидас, който му нанася психическа травма. През април 1915, с други арменски артисти и интелектуалци, Комидас е арестуван и депортиран извън Империята. Когато Комидас се измъква от съдбата сполетяла неговите приятели, които са убити, в своето завръщане в Константинопол той намира работата на живота си - ръкописи.

        Житейския му път през годините на геноцида са забулени в мистерия, и обстоятелствата около смъртоносното му психическо разтройство през 1919 не са изцяло документирани. Първо е бил е хоспитализиран в Константинопол, а по-късно преместен в Париж, където той прекарва остатъка от своя живот променлив, преминаващ през моменти на проявен и бистър разум и по-дълги дни на разпънат от тотални чувства на хаос.

        След 1919 Комидас не пише музика. Умира през 1935 година в Париж. Следващата година останките му са пренесени в Ереван.