Арменска Апостолическа Православна Църква - Сурп Аствадзадзин - Русе

     Нашата църква

 Начало
 Нашата църква 
 Отец Дирайр
 Арменската  Литургия
 Галерия
 Църковно  настоятелство
 Новини
 Съобщения
 Любопитно
 Нашата история
 Контакти
 Полезни връзки
 Дарения
 Търсене  
 Аревиг  



     Календар

Септември 2018
 
ПВ СЧП С Н
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930



 Организации в Русе

 АБД ХОМ
 Хоменътмен
 Парекордзаган
 ТФ Ахтамар
 АМО Севан
 Читалище



 Полезно











Любопитно




     
ОННИК СТЕПАНОВИЧ ПАНИКЯН- ЗАРМУНИ
Франси Дердерян
 

В чест на 105 година от рождениято на Зармуни.

19.01.1905 г.

Позвънявам на вратата на една невероятна потомка, с която арменската общност както в  град Русе, така и в цяла  България се гордее. Вълнувам се и съм в очакване на срещата ми с нея. Ето, отваря ми врата госпожа Сета Паникян, прегърбена от дългия житейски път, който е изминала, но запазила блясъка в очите си и невероятно бодрия си дух.

            Топлота и широка усмивка - така ще ви посрещне госпожа Паникян. И с усмивка започва своя разказ. Нейните първи спомени за баща и Оник Паникян- Зармуни, са много мътни. Била е едва на 3 години когато баща и е отведен от т.н. тогавашни милиционери. След ареста той не се завръща никога повече у дома си.

След известно време на безизвестност разбират, че любящия им баща е изпратен в гулак на стотици километри на север от Москва.  За щастие в началото успяват често да разговарят по телефона, но с времето обажданията намаляват, писмата изчезват, докато накрая изгубват изцяло връзка с него.

            Началото на октомври 1944 година учители, попове, адвокати - цялата интелигенция бива за миг арестувана. Заедно с тях изчезва и Барон Зармуни – учител в арменското училище в Русе, невероятен родолюбец и докрай Ташнак. Идвайки в България Онник започва да публикува под литературния псевдоним Зармуни. Издава стихосбирките „Под мрачното небе”, „Вечна песен”, „Уединение”, „Събирам цветя”и „Билото”, които са отпечатани в София през 1928-1940 г. По този начин той навлиза в арменския печат на Диаспората. И тук той се запознава с много арменски писатели, мислители, редактори, политически дейци, и става другар с Карекин Нждех (основателя на национал-патриотическото движение „Цегакрон”). Още през 1925 година той става един от най-активните членова на партия „Ташнакцутюн”, като през 1934 оглавява движение „Цегакрон” в град Русе.

            Но за нещастие на всеотдайния патриот, след идването на Червената Армия в България, семейството му изгубва напълно представа за него.

            Никога, обаче, те не изгубват надежда и продължават да търсят информация за своя предан син и любящ баща. След 14 години те разбират, че Зармуни се намира в Армения.

            След като бива арестуван през 1944 г. след две години той бива освободен. Получава право на избор: къде иска да се върне в България или Армения. И през 1946 година се завръща в любимата си и единствена родина - Армения. Но не след дълъг и спокоен живот, той бива арестуван от КГБ и обвинен в „анти съветска дейност”. До 1956 година той се бори за живота си из едни от най-суровите лагери – в Сибир и Чуну.

След това той е окончателно освободен. Тук г-жа Сета си спомня разказите на баща си за преживяното в тези нехуманни лагери, и очите се просълзяват. Цялата настръхва и разказва за студовете и гладните дни, на които са били обричани да работят всички лагерници- интелигенцията на няколко поколения. „ Сълзите са се превърщали в лед по лицето на баща ми”.

            За щастие всичко свършва и след 14 години Сета се среща със своя баща в Ереван.  Гласът и става ведър от самият спомен за тяхната среща. „Той беше невероятно щастлив, че си е удома. За него нямаше друг дом, освен Армения

 




    © 2006 АЦН - Русе