Карасун Манугнер ( Четиридесетте момъка)

Няма точни свидетелства за това, каква е била тяхната националност, но знаейки се , че през началото на IV век, те бяха се събрали от различните градове на „Покър Хайк” (малкият Хайк), можем да предположим, че част от тях са били арменци.
Четиридесетте момъка бяха смели войни в състава на Римската армия и по-точно в нейното подразделение в Кападокия.
През това време император бе Лигианос. Като противник на християнската вяра, той издава заповед,ако има нейни представители в армията ,или да се отрекат от нея или да бъдат подведени под отговорност. Не след дълго се разбира, че гореспоменатите войни  принадлежат именно на тази нова за времето си вяра. Въпреки военните им успехи, войните биват предадени на съд. Пред съдията те смело защитават религиозната си принадлежност и въпреки предаността си към императора никога не биха предали своя Бог, извор на сила , надежда и вдъхновение.
Биват подложени на поредица мъчения. За да замлъкнат устите им се издава заповед те да бъдат замеряни с камъни. В този момент се случва и поредното Божие чудо. Камъните вместо да наранят четиридесетте момъка, полетяват в различни посоки и нанасят тежки поражения по лицата на мъчителите.
В крайна сметка те биват осъдени на смърт. Присъдата се изпълнява като биват спуснати за една нощ в ледените води на близкото до града езеро. На брега на езерото бива монтирана баня с топла вода, в случай че някое от децата промени своето мнение.
Едно единствено момче, неиздържало на мъките, побягва към банята, но умира още при допира си до топлата вода. Тридесетидеветимата приемат с тъга факта, че техният другар не ще бъде удостоен с честта да се превърне в светец.
Под въздействието на зимния студ, момчетата започват бавно да замръзват.Телата им бавно загубват чувствителност.Полека-лека настъпва смъртта.
В създалата се обстановка, разтърсваща човешката съвест, се случва едно красиво чудо. С броя на умиращите войничета, от небето се спускат венчета изтъкани от светлина. Те осветяват приведените им глави. Пазачите са потресени от случилото се. Един от тях, възторжен от разтърсващата гледка, заявява че приема Христовата вяра и ще последва съдбата на праведните.
Той се хвърля в ледената вода и казва, че ще замени отреклото се от вярата момче. Тялото му започва д азамръзва, и така броят на момчетата отново се закръгля на четиридесет.
Мрачната и студена нощ отминава. За святата вяра и своето спасение четиридесетте войни жертват своя живот, давайки повод за красиви и чудновати видения.
На сутринта, тълпа от любопитни хора се спуска на брега на езерото. Войниците изваждат замръзналите тела от водите. Според закона, смъртта трябвало да бъде установена след което гърлата им да бъдат пронизани, телата разчленени и изхвърлени във водите на някоя река.
Установява се , че едно от войничетата на име Мелидон – най-малкият от тях все още е жив. Войниците го оставят, както е повелявал закона и тръгват след бавно отдалечаващите се каруци с телата. От тълпата се появява майката на младежа със учудващо спокойствие тя повдига безчувственото му тяло и последва войниците. Християнската майка е сигурна, че скоро и нейният син ще пердаде душата си на  Господа Бог и ще се увековечи като светец.
Не след дълго по време на пътя това се случва. Пазачите изпълняват задълженията си, разчленяват телата на покойните и ги изхвърлят в течащите води на една река.
След случилото се, епископът на Сепастия, търси начини за откриването на светите мощи на младежите. Тайните търсения приключват с успех. Костите им биват извадени от реката и предадени на епископа.
Гореспоменатата разтърсваща история се случва през зимата на 316 г. Несправедливостта и героизма в нея се превръщат в пословични. Възхищението и умилението бързо поразяват почти всички хора и градове в близкия изток.
Велики личности в Християнската история като Св.Парсех, Св.Крикор Нюсаци, Св.Ефраим Асирийски и сепастийският арменски архимандрит Сисиянос пишат свидетелства за тези праведни младежи.
Не след дълго в Сепастия бива издигната базилика с 40 купола и наречена Св. 40 мъченика. Храмът съществува до 1400 г., когато е разрушен от завоевателя Ленг Тимур.
Днес има много храмове по света посветени на техния спомен