Бащата на издигането на арменската Църква и една от най-ярките фигури в нашето духовенство, фигура, която насочи както светската, така и духовната история на Армения в съвсем нова посока.
Сирак от своето детство, има щастието да попадне сред хора християни които го възпитават в каноните и безценните добродетели на вярата.
Когато разбира, че неговият баща е участвувал в атентат срещу цар Хосров I, Григорий доброволно решава да отдаде живота си в служба на неговия син и наследник цар Тиридат III, без да разкрива своята самоличност.
За кратко време успява да се превърне в един от най-обичаните слуги на царя. Минават години, докато най-сетне се разбира, че Григорий принадлежи на новата за времето си християнска вяра.
Било е недопустимо в царския дворец на тогавашна езическа  Армения да има личност изповядваща Християнството. След много опити от страна на царя да върне своя слуга към вярата на дедите му, Григорий бива осъден на смърт и спуснат в дълбока яма, гнездо на змии наречена „Хор Вираб”
Тиридат започва безмилстно преследване на християните по земите ни. 13 години по-късно царят залавя 37 монахини начело с майка Гаяне, прокудени от римския император Диоклетиан. Сред тях е била и красивата Хрипсиме, в която арменският владетел се влюбва.
На многобройните му молби към нея ,да стане негова годеница, Хрипсиме отказва категорично, заявявайки открито, че вече е отдала своя живот на небесния си господар. Стига се до схватка, в която въпреки физическата си слабост, девицатаунизява царя и това предрешава както нейната така и съдбата на посестримите й. Те всички биват избити, заедно с много други християни. Върховното злодеяние предизвиква и Божието възмездие. Могъщият Тиридат заболява от бяс. Царството и държавната политика са разклатени.
Не след дълго сестрата на царя – Хосровидукт получава видение, което й разкрива, че Григорий е жив, и само той със своята святост може да помогне на обезумелия цар. И наистина това се оказва вярно. Оцелял благодарение на дългогодишните тайни грижи на една християнка, Григорий бива изваден жив и здрав от ямата. Той полага мощите на светиците в специални параклиси и с молитвите си успява да излекува Тиридат. Впечатлен от случилото се чудо, Тиридат приема Християнството и издава заповед целият народ да направи същото. Григорий е изпратен в Кесария, където е ръкоположен за епископ и така става първият Католикос на Армения. С помощта на царя построява десетки храмове и създава училища за духовници.
През 303 година , по негово нареждане бива построена в Армения и първата базилика в света Първопрестолният Ечмиадзин” – в превод „Слизането на Единородния”
Храмът носи това име, защото сам Христос в прекрасно видение разкъсва небесната шир и със златен чук посочва на Григорий мястото, което е избрал за свой земен дом.
Благодарение на обширната си просветителска дейност св.Григорий бива запомнен от историята като просветителя на арменския народ.
Има няколко празника посветени на светеца:

• Мудън и Вираб (спускането му във Вираб)
• Йелън и Вираб (изваждането му от Вираб)
• Кюд Нъшхарац (откриването на мощите)

Освен тези празници има много други, тясно свързани с него и дават повод отново и отново да бъде споменавано името му.