Ара Геворкян - Дер Вохормя

  Факт е, че Армения първа в света приема християнството като официална държавна религия още през далечната 301 година. Знае се също, че първите християнски общности по земите й са били сформирани още през I и II век от Светите Апостоли Тадей и Вартоломей.

  В течение на времето, народът ни ревностно е отстоявал религиозната си принадлежност, уповавал се е на вярата и е оцелял благодарение на нея.

  Любовта към Бог и Църквата са били неотлъчни спътници на нашите деди, които са ги предавали от поколение на поколение като безценно наследство, с което днес можем с основание да се гордеем. Едва ли има арменец по света, който влизайки в молитвения ни дом да не се затрогне от величествените мелодии на многоброините тропари, псалми и богуслужебни химни, от разнообра- зието на украшения и служебни одежди изработени с толкова много търпение, любов и умение.

  За съжеление обаче, смисълът на службите остава непонятен за огромна част от нашите миряни, тъй като в течение на времето говоримият арменски език претърпява множество промени и днес той коренно се отличава от староарменския използван от Църквата. Именно този факт ме накара да преведа на български език част от книгата “Нашата литургия”, чийто автор е блаженнопочившия Вазкен I – Католикос – Върховен /Вселенски / патриарх на всички арменци. В тази част, авторът превежда текста на Светата Литургия от староарменски на източен арменски, като дава изчерпателни обяснения за отделните моменти в нея.

Изтегли Арменска литургия

1. Устройство на храма


Арменският храм се състои от няколко части:
• Преддверие - наречена кавит;
• централна част – адиан;
• клир – тас;
• олтарно възвишение – хоран;
• централен , ляв и десен олтар ,които се наричат Света трапеза – сурп сегхан;
• хранилище – бахаран;
• балкон – вернадун.

  Входът на църквата задължително се изгражда в западната част на църквата и срещуположно на него – на изток – се намира светата трапеза, символизираща пътят на Спаситеял към Голгота. Тъй като за православните хрисктияни изгревът символизира светлината на богопознанието, затова и олтарът винаги се намира на изток. А входът на църквата е на запад тъй като преминаването през него символизира нашият път от мрака на езичеството към светлината на единият Бог, творец на всичко видимо и невидимо.

  Клирът на храма е мястото където застават четците по време на църковните служби.

  Хранилището служи за съхраняване на църковната утвар и богослужебните одежди, а също така там се намира и купелът за кръщение наречен баптистериум – мъгърдаран.

  Балконът в храма е мястото в което се събира църковният хор – хорът символизира ангелите възпяващи Господ, затова е отделен от миряните и се намира на по-високо място.

  Преддверието на храма, назад във вековете, е служело за място където са се събирaли всички все още непокръстени, каещи се, и духовно непречистени, поради това че са нямали право да присъстват на същинската част от светата литургия.



2. Църковна утвар


  Светото причастие се изготвя в специална чаша наречена потир – съгигх. Хлябът, който се превъплъщава в Христовата плът се поставя върху чинийка, наречена дискус – магхъсман. Потирът символизира чашата на Христовите мъки, а дискусът яслата в която младенецът бе поставен.

  За разлика от ААПЦ в източно-православната църква върху дискусът се поставя предмет наподобяващ звезда, наречен звездица, символизиращ Витлеемската звезда. Приборите за светото причастие се съхраняват в малка ниша - хоръртаноц, намираща се от лявата страна на светата трапеза. Тази ниша символизира пещерата в която Спасителят се роди. Остатъците от светото причастие се съхраняват в специална кутия, наречена дарохранителница – сърпадуп. Мирото в ААПЦ се съхранява в съд с формата на гълъб, тъй като изображеинето на гълъба в християнството символизира Свметия Дух, а чрез тайнството – миропомазване се предават Неговите благодати. Този съд се нарича мирони-аман. На най-високата част от етажите на светата трапеза се намира кръстът с разпятието - в древни времена изобразявал мъките изтезанията и страданията на престъпници, а днес е символ на нашето спасение, тъй като на него Спасителят проля своята кръв за изкуплението на греховете на човечеството.

  Православният кръст, обикновено се изобразява в горната си част с табелка с надпис INRI, на арменски ХНТХ – т.е. Иисус от Назарет – Цар на Юдеите. С този надпис и тръненият венец римските войници са искали да се подиграят с Божият син, като тръненият венец трябвало да изобразява царската корона. Под краката на Спасителя се изобразява череп с преплетени две кости – символ на смъртта. Тъй като Христос победи смъртта, този страховит символ е поставен в неговите крака. Непосредствено под кръстта се намира Светата Библия. Библията за християинте е единственото свидетелство което Бог остави за себе си. Старият Завет посредством пророците, предвещали избавлението от греха чрез идването на Божият син и Новият завет посредством Христовите апостоли, превърнали се в живи свидетели на Неговите чудеса.




• Кадилница – пурвар

Димът извисяващ се от кадилницата към небесата символизира нашиет молитви отправени към Бог, а също така и невидимите ни дарове към невидимият ни Отец. Тамянът се съхранява в прибор наречен хънгаман.


• Къшоц - представлява диск с изображение на серафим

В долната си част дискът е монтиран върху дълга пръчка, и в целостта си този предмет наподобява жезъл. Неговата символика е ангелите които слизат над Светата трапеза, за да прислужват на Христос (Светото причастие ) и да го предпазват от всичко нечисто.


• Хоругва - Хачвар

Знамена с изображението на Спасителя поставени върху дръжки. Хоругвите се използват при литийни шествия.


• Чашка – Пажгаман

Малка метална чаша, в която се налива виното за причастие преди Светата литургия.


• Свещи

Пламъкът на свещта символизира силата и топлината на нашата молитва, а също така свещта е мчалката жертва която всеки един християнин прина на Бог, влизайки в Храма. Добре е да се знае, че паленето на свещи не може да замени молитвата. Основната цел която трябва да бъде водеща за всеки един мирянин пристъпващ прага на храма трябва да бъде молитвеното общение с Бог и пречистването на душата.